5-те маски, които ти пречат да бъдеш такъв какъвто си| Луиз Бурбо

Маските, които някога са ни помагали да избягаме от болката, а сега ни пречат да живеем пълноценно и да имаме хармонични отношения с хората и света наоколо. В...

187 0

Маските, които някога са ни помагали да избягаме от болката, а сега ни пречат да живеем пълноценно и да имаме хармонични отношения с хората и света наоколо. В своята книга „ 5- те травми, които пречат да бъдеш такъв какъвто си”, Лиз Бурбо разказва всичко за маските, които трябва да свалим, ако искаме да бъдем здрави, щастливи, истински.

1. Травма – Отхвърляне / Маска – Бягащ

Да се чувстваш отхвърлен е травма, която може присъства от най-ранните детски години. Има много причини, поради които даден родител отхвърля своето дете – но и без да има такава или друга обективна причина, човек може да се почувства отхвърлен и да развие защитната маска на Бягащ.

Бягащият често живее във въображаем свят. Съмнява се в собствената си стойност и дори в правото си на съществуване. Минава от фази на силна любов към фази на силна омраза. Рядко се привързва към материални неща, привлича го интелектуалния свят и всичко, свързано с духа. Бягащият е перфекционист и интелектуалец, смята се за неразбран. Не обича вниманието и предпочита самотата. Има малко приятели, изолира се, говори малко, а ако говори повече, обикновено е за да докаже себе си.

Бягащият не се е почувствал приет като дете и продължава да се чувства изолиран, откъснат от другите. Намира различни начини за бягство. За да не бъде отново наранен и отхвърлен, той слага маската си на бягащ – не заема много място, говори малко, изолира се от другите, не се привързва към материални неща и живее в свой свят.

Когато травмата от отхвърляне се активира чрез ситуация или обстоятелство, което напомня на човека, че може да преживее отхвърляне, той слага маската си на Бягащ. Тази маска го кара да иска да избяга от човека или ситуацията, с които вярва, че ще преживее отхвърляне, защото се страхува, че ще се паникьоса или ще се почувства безсилен. Маската на Бягащ те кара да станеш невидим, да не казваш или правиш нищо, което може да доведе до отхвърляне от страна на другите, да се отдръпнеш от другите, да се изолираш в своя свят. Тази маска те кара да вярваш, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите, че е по-добре да избягваш конфликтни ситуации и да не заемаш много място.

Травмата от отхвърляне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато престанеш да бягаш от дадена ситуация, престанеш да гледаш на себе си като на нищожество и човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, а вместо това започнеш все повече и повече да утвърждаваш себе си, да заемаш своето място, да се чувстваш добре в кожата си.

2. Травма – Изоставяне / Маска – Зависим

Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да се отдалечиш от него временно или завинаги. Малкото дете може да се почувства изоставено, ако родителите му имат малко време за него; струва му се, че малко общуват с него; ако го оставят на друг човек да го гледа през ваканцията – бавачка, баба, дядо или друг роднина, и в различни други ситуации, в които детето не осъзнава какво се случва и преживява ситуацията като изоставяне. Страданието подтиква детето да започне създаването на маска, с убеждението, че тя ще тя му помогне да не преживява повече тази болка.

Страдащите от изоставяне не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. За да се опитат да скрият своята травма, те развиват маската на Зависим. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от друг, който да го подкрепя. Лесно е да се забележи в този човек малкото дете, което има нужда от помощ. Зависимият има нужда от внимание и привлича вниманието с най-различни средства – това е опит да се почувства значим, да получи достатъчно подкрепа. Зависимият има нужда да разчита на някого, за него това е жизнено важно. Склонен е да драматизира.

От 5-те типа маски зависимият е най-предразположен да играе ролята на жертва, но освен жертва той играе и ролята на спасител – често ще го видите в опити да спаси някого – своите близки и хората, които обича – от някаква трудност. Обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това често му коства скъпо, създава му излишни проблеми и главоболия, тъй като се натоварва с отговорности, които не са негови. Страхува се от самотата и това е най-големият му страх, който го кара да се вкопчва в другите. Трудно му е да вземе решение сам и не се смята за способен да постигне нещо сам, затова често иска съвети. Не винаги следва получените съвети, защото това, което търси не е толкова помощ, колкото подкрепа. Не обича да прави нещо сам, нужно му е присъствието на някого друг, който да го подкрепя. Най-наситената емоция, която преживява е тъгата. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Има нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най–вече опора.

Когато травмата от изоставяне се активира, човек слага маската на зависим. Тази маска го кара да се държи като малко дете, което има нужда и търси внимание, защото смята, че не може да се справи само. Тази маска го кара да играе различни роли, да прави пируети и дори емоционално шантажиране, за да не бъде изоставен или за да получи повече внимание и подкрепа. Тази маска може да го накара дори да се разболее, да стане жертва на различни проблеми, само за да получи желаната подкрепа и поддръжка. Нуждае се от присъствието на другите, страхува се от самотата и вярва, че не може да се справи сам.

Травмата от изоставяне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се грижиш достатъчно за себе си, да не изоставяш намеренията, близки до сърцето ти; когато си даваш вниманието, от което имаш нужда, престанеш да се вкопчваш в хората; когато започнеш да се чувстваш добре, дорикогато си сам и търсиш по-малко внимание; когато имаш желание да започваш нови проекти и дори другите да не те подкрепят, можеш да продължиш.

3. Травма – Унижение / Маска – Мазохист

Унижението означава да се почувстваш оскърбен, принизен, засрамен и обиден. Травмата се пробужда от усещането на малкото дете, че единият от родителите му се срамува от него. Може да се пробуди от всяка ситуация, в която детето се чувства оскърбено, сравнявано, засрамено, принизено. Най-често това се случва, когато детето е мръсно или е направило беля. Важно е да се отбележи, че даден човек може да е изпитал срам и унижение в детството си, без травмата да се пробуди, докато друг да преживее отхвърляне или изоставяне, но да се почувства унизен и да се пробуди травмата на унижение. Както и при всички други травми, въпросът не е в конкретната ситуация, а в чувството, което е пробудила.

Страдащите от унижение създават маската на Мазохист. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Прави всичко по силите си да се накаже или да си причини болка, преди някой друг да го е направил, сякаш вярвайки, че неговият собствен удар ще го подготви за това, което се задава. Мазохистът компенсира травмата си като се опитва да стане такъв, какъвто другите искат от него.

Склонен е да поема много задачи на гърба си, включително чужди, и да си създава сам задължения. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого, както и ситуации, които му създават принуди и задължения. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си.

loading...