Благославяйте лошите хора, защото те са чистачите на вашите души

И да ви кажа, „с много любов“ ще ви го кажа. Знаех, че това е самата истина, чувствах го, душата ми го знаеше, но някак си разумът не...

732 0

И да ви кажа, „с много любов“ ще ви го кажа.

Знаех, че това е самата истина, чувствах го, душата ми го знаеше, но някак си разумът не искаше да се съгласи и да го приеме. Въртях фразата и я дъвчех в ума си, търсейки всякакви аргументи за и против и опитвайки се да конструирам обосновани умозаключения в едната или другата посока.

По това време много четях Учителя и на някакво дълбоко подсъзнателно ниво усещах, че това ще ме промени завинаги и че ще трябва да напусна познатия си и подреден живот, но не можех да спра да го чета, опиянена от думите му, така както влюбените се опияняват от любовните ласки и макар да си дават неясна сметка, че това ще ги отведе до живот с непознати предизвикателства и нови отговорности, не могат да спрат любовната си игра.

И добрата и лошата страна на знанието са в това, че когато знаеш нещо, не можеш да продължиш да живееш така сякаш не го знаеш. Можеш да се откажеш от материални придобивки, да напуснеш хора, с които си бил близък, да се разделиш с принципи и убеждения, но никога вече знаейки нещо не можеш да продължиш да живееш по начина, по който си живял преди да го научиш.

Има разлика, обаче в състоянието на това да знаеш от състоянието да живееш според това, което знаеш. В началото само знаеш, но още не живееш в духа на знанието. И това създава вътрешно напрежение. Семето е вътре и ти си променен завинаги, но още не личи във външното ти проявление, не се вижда растението. То е малко като бременността. Нещо расте в теб, нещо ще се случи, но още не се вижда и ти си напрегнат.

Парадираш, обаче със знанието. Казваш на хората – „Вижте, ей, аз знам това и това, и го разбирам“. И хората ти се възхищават и казват: „Брееей, колко много знаеш“, но отношението им и поведението им спрямо теб си остават същите. Ти не виждаш промяна в окръжаващия те свят и се чудиш: „Нали вече знам тези неща“ – питаш се – „Защо животът ми е същия, и хората са същите, и светът е същия, не виждат ли, че аз съм друг човек“ – Да, не виждат.

Защото, когато си заплоден с ново знание и го изтъкваш, то е все едно да си бременна жена и да казваш – „Вижте, какво хубаво дете родих и отгледах“. Но всъщност дете още няма. То ще се появи, разбира се, но в този момент все още е в корема.

Така че, както при бебето, така и при знанието има тъй наречения пренатален период. Жената е бременна, но още не е майка. И хората не се отнасят с нея като с майка. Разликата между бебето и знанието е, че бебето със сигурност ще се роди, докато при знанието това не е сигурно.

Също така е сигурно, че бебето ще стои 9 месеца в корема и ще излезе, а при знанието не е дори предвидимо колко време ще стои в състояние на бременност. И колкото по дълго знанието расте, но не се ражда, толкова повече нараства и се нагнетява напрежение в тялото и душата.

Всеки, който е раждал знание знае какво удивително състояние е това. Какво ликуване, каква еуфория, какъв оргазъм. Каква енергия се освобождава и на какви криле те понася.

Така, както чак когато родиш бебето хората започват да се държат с теб като с майка, така, чак когато родиш знанието можеш да го видиш в отношението на околните и в събитийния поток на живота си. Преди това да се случи ти си ПАРА-, т.е. ОКОЛО.

Някак си уж го знаеш, някак си уж го разбираш, а бе някак си и на поведение според знанието го докарваш, но неясно защо тъпите му с тъпи хора не щат да се държат и отнасят с теб като с човека знаещ знанието, а си те броят все още за един от тях. Лошо няма. И проблеми дотук също никакви няма.

Проблемите с неврозите идват когато и защото повечето хора започват упорито да не искат да позволят на знанието да се роди и стават все по-бременни и по-бременни.

Защото да го пуснат да се роди често е свързано с раздяла с предишния ергенски комфорт, комфорта на безотговорността, комфорта хем да се фукаш с бебе, хем да не водиш живота на ангажиран и съзнателен родител.

Така, както като родиш дете завинаги изоставяш ергенските си навици и ставаш родител завинаги, така също и като родиш знание завинаги се разделяш с принципи, убеждения, мисловни нагласи, поведенчески модели и всякакви социално детерминирани практики, които до този момент успешно или не толкова са ти служили.

Но успешно или не, все пак си изградил с тях някакъв житейски комфорт, може би не чак рай, но поне сигурен и удобен. След като родиш знанието, обаче е много по-вероятно да имаш предизвикателства, приключения, конфликти, раздяла с приятели, самота, неразбиране от страна на околните и въобще неща, които са доста далеч от сигурността и удобството.

loading...