Да се страхуваме от грешките означава да възпрепятстваме естествения ход на нещата

Автор: Стефани Евгениева Намерението от своя страна не винаги е осъзнато и затова понякога сме изненадани от това, което се случва в живота ни. На всеки следващ етап...

700 0

Автор: Стефани Евгениева

Намерението от своя страна не винаги е осъзнато и затова понякога сме изненадани от това, което се случва в живота ни. На всеки следващ етап ние имаме нужда от определен тип познание, което да ни придвижва към крайната цел. Каква е крайната ни цел? Самоусъвършенстване. Знаем, всяко едно самоусъвършенстване се гради на база знание, опит, грешки, извеждане (забележете извеждане, а не поправяне) поука от грешките, т.е. есенцията на познанието, което е дошло при нас чрез несправянето в определена ситуация.

Несправянето или грешките са също толкова полезни, колкото успехите. Сама по себе си дори грешката е успех, защото е преодоляване на опредено равнище от живота ни, което е изживяло времето си. Едно от най-широко разпространените словосъчетания гласи: „Когато ученикът е готов, учителят се появява“. Всъщност Учителят винаги е „на линия“. Учителят никога не е един и същ неподвижен субект, който ни наставлява. Учителят е онова, което ни е необходимо за дадения момент, т.е. той е всичко, което ни се случва. Учителят за нас е също толкова важен, колкото и ние сме важни за някого, на когото сме Учители. За добро или лошо, познанието за живота е неограничено и всеобщо. То е енергия, която не спира да се предава във времето и пространството и нещо, което за вас е обичайно, естествено или нормално, за друг – е просветление.

В момента живеем във време, в което конкуренцията между хората е изведена на преден план и разширена до космически размери. Пренебрегнато е основното, естествено състояние на нещата. Втълпено ни е, че за да оцелеем, трябва да се снабдяване със запаси (храна, вода, пари) чрез борба/труд/усилие. Борбата е противопоставяне. Борим се на база вярата в недостига. Вярваме, че за да имаме ние, друг не трябва да има и обратното. Някой някъде винаги е ощетен за сметка на друг. Това е изкуствено създадено състояние, замаскирано под формата на думички като „конкуренция“. Да вярваш в недостига, означава да взимаш дори, когато нещо не ти е необходимо за момента, но да вярваш, че някога би ти влязло в употреба и ако не го вземеш сега, друг ще те изпревари и ти няма да можеш повече да се снабдиш със същото.

Това непрекъснато противопоставяне стои в основата на всеки страх. Страх от загуба, от смъртта, от бедността, от болестите. Страх, че няма да знаем достатъчно, за да се справим. Страх, че няма да имаме достатъчно, за да оцелеем. Страх, че друг ще вземе нашето, ще ни измести, ще застане на пътя ни. Как се преодолява подобен страх? Достатъчно е единствено да осъзнаем, че това, което е предназначено за нас е наше по презумпция. Никой не може да ни го вземе, защото няма да е адекватно за него. Никой не е в състояние да застане на пътя ти, защото всеки има собствен коловоз.

Всички пречки, които застават пред теб, са само и единствено тези, които ти сам си поставяш. Факт е, че съдбата се случва не поради нашите действие, а въпреки тях. Нещата са такива, каквито са, а те са съвършени. Хората не сме. Затова не винете съдбата (бог, държавата) за нищо. Съвършенството не носи вината в себе си. Хората я носим. Да прехвърляме отговорността върху абстракции (съдба, бог, държава, свят), това е опит единствено да видим нагледно онова, което носим в себе си. Нито светът е сбъркан, нито бог е жесток. Това са абстракциите, върху които ние проектираме собствените си качества. Целта – да се оправдаем, защото така е по-лесно.

Разсъдъкът ни е устроен така. Той ще използва всички налични възможности, за да докаже на себе си, че е прав. Оправданието е част от неговия инструментариум. Оправданието винаги интерпретира фактите според потребността си да има право. То оперира от позицията на нуждата да се абстрахира от надвисналия провал, затова „изхвърля“ вината извън себе си. Най-често върху обект, който несъществува в реалния свят, за да е невъзможно да се пребори с него. Съгласете се, че когато обвините света за провалите си, няма как да се преборите с него.

loading...