Дийпак Чопра: Съвпадения няма. Има знаци. И реализирани намерения

Намерението е семенце в съзнанието или духа. Ако му обърнете внимание, то съдържа в себе си средствата за собственото си осъществяване. Безкрайната организираща сила на намерението организира безчет...

613 0

Намерението е семенце в съзнанието или духа. Ако му обърнете внимание, то съдържа в себе си средствата за собственото си осъществяване. Безкрайната организираща сила на намерението организира безчет детайли едновременно.

Намерението създава съвпаденията; то е причината, поради която, ако мислиш за нещо, то се случва. То е причината, поради която някои хора спонтанно оздравяват и се възстановяват. Намерението оркестрира цялата съзидателност във вселената. А ние, като човешки същества, сме способни да създаваме положителни промени в своя живот чрез намерението.

Тогава защо губим тази способност? Способността се загубва, когато представата за самите нас засенчи истинската ни същност, когато пожертваме истинската си същност заради егото. Осъзнаването, че „аз“ съм нещо отделно от „теб“, започва да се случва на около две- или тригодишна възраст. На този етап бебето започва да прави разлика между „мен“ и „мое“, и „не мен“ и „не мое“. Това отделяне създава тревожност. В действителност светът не е отделен от нас, а е част от континуитета на съзнанието.

Намерението действа, като впряга съзидателните сили, присъщи на природата. Точно както ние имаме свои лични творчески способности, вселената също проявява своята способност да твори. Вселената е жива и разумна и отвръща на нашето намерение, ако имаме своя интимна връзка с нея и я възприема не като нещо отделно от нас, а като продължение на нашето тяло.

Ние можем да възвърнем силата на намерението, като се върнем към истинската си същност, или като се самоактуализираме. Хората, постигнали самоактуализиране, възстановяват своята свързаност с нелокализирания интелект (Дух). Те не изпитват желание да манипулират и контролират другите. Те са независими както от критики, така и от ласкателства. Не се чувстват по-долу от никого, но и не изпитват превъзходство над никого. Те са в досег с вътрешната отправна точка, която е тяхна душа, а не егото им. Тревожността престава да бъде проблем, тъй като тя произлиза от потребността на егото да се защитава. А именно тревожността е тази, която възпрепятства спонтанността на намерението. Намерението е механизмът, чрез който духът трансформира себе си в материална реалност.

loading...