Душата е тук, за да извърви пътя си. Колкото и да й пречиш, тя ще мине по него

Автор: Стефани Евгениева   Не променяй. Не си дошъл на този свят, за да променяш нещо или някого. Светът съществува в съвършенство и единство много преди теб и...

19733 1

AIbEiAIAAABECPfl257l1fu65QEiC3ZjYXJkX3Bob3RvKihiNzQxNjgxMzYyY2U5MDBjZDhkMDVmNTkxYmQ3MWJhMGU4N2Q5YjhlMAGQ07_59T6jOXfX-zXm5XQWVV5ybgАвтор: Стефани Евгениева

 

Не променяй. Не си дошъл на този свят, за да променяш нещо или някого. Светът съществува в съвършенство и единство много преди теб и ще го има много след теб. Той умее сам да поддържа равновесие по-добре от теб. Неговата хармония не се базира на теб. Подредеността е усъвършенствана преди твоя допир. И качествата на хората са заложени у тях много преди твоята поява. Не твори там, където вече е сътворено и дадено на друг. Твори единствено себе си. Подреждай единствено себе си. Хармонизирай своята душевност, не чуждата и балансирай своите демони, не чуждите.

Дошъл си единствено и само, за да израстваш. Ти! Самият! Затова остави другият да бъде какъвто е и да се развива както пожелае. Това е негов избор, не твой. Неговият път, неговите решения, неговите грешки и последствията от тях. Ако не можеш да застанеш равноправно до него и да споделяте един път към една обща цел, то вие не трябва да бъдете „него“, заради него.

Не искай от някого да ти доказва, че не е такъв, какъвто ти вече смяташ, че е. Ако вярваш, че е, няма как да бъдеш убеден в обратното. Ако вярваш, че не е, значи вече имаш причина да вярваш, че е. Не подценявай преценката и интуицията си. Твоята душа знае кого иска да допусне до себе си и от кого трябва да научи единствено урок и да си тръгне. Знае от кого ще бъде наранена и знае точно кога трябва да обърне гръб. Не винаги Ти го правиш обаче. Защо не даваш глас на душата си, когато тя ти крещи с цяло гърло. Защо потискаш истинската си същност, знаейки че отлагането или претеглянето само те забавя и наранява?

Помни, душата винаги знае най-добре. Тя знае всичко за теб и за живота ти. Тя го е избрала. Тя е постлала пътеката на жизнения ти път. Тя е избрала уроците, които иска да научи, чувствата, които трябва да изпита, познанието, което трябва да придобие. Спри да й пречиш. Колкото повече стоиш на пътя пред целта, която е дошла да изпълни, толкова повече тялото и съзнанието ти ще страдат. Ще се измъчват от безброй въпроси, на които ти имаш отговорите, но не посмяваш да ги видиш. Ще страдаш от безброй безсънни нощи, питайки себе си дали грешиш и как е редно да постъпиш.

Не искай от някого неща, които знаеш, че не може да ти даде, защото не ги притежава. Защото не е развил и възпитал у себе си. Защото те не са ценност за него и не са приоритет за неговото израстване. Когато проумееш това, ще спреш да съдиш хората за техните негативни проявления. Ще спреш да търсиш своят път и своето призвание извън себе си. Когато изхвърлиш чуждите бесовете, които владеят съзнанието ти, ще започнеш да виждаш ясно. Ще ти олекне. Пътят сам ще се появи и няма да ти е необходимо усилие, за да тръгнеш по него.

Помни, душата е тук, за да извърви пътя си. Колкото и да й пречиш, тя ще мине по него. И ще излезе непокътната от твоето тяло. Тя ще вземе със себе си единствено уроците. А какво ще е останало от теб и след теб, ти решаваш. Ти решаваш как душата ще върви по пътя от началната до крайната точка. Лесно или трудно. С твоя помощ или без твоя помощ.

Ще ти е интересно и:

Крилете са, за да летиш

Човек, който иска да знае всичко, се учи най-добре от себе си

Човекът е професия, родена в битки. Нищо не е твое, защото ти си преходен

Животът ще ти даде онова преживяване, което ти е най-необходимо

loading...