Къде е щастието?

career_happiness

Как да се измери щастието?  Къде е щастието? Щастието е чувство, настроение, възглед за живота. То не може да се измерва. Или пък може? Невролози в университета на...

208 0

Как да се измери щастието?  Къде е щастието?

Щастието е чувство, настроение, възглед за живота. То не може да се измерва. Или пък може?

Невролози в университета на Айова са идентифицирали участъците на мозъка, свързани с доброто и лошото настроение. Поставяли са изследваните обекти (най-вече студенти, нуждащи се от пари в брой) на скенер и им показвали различни изображения. Когато това били приятни картини-пасторални картини, играещи делфини, се активизирали участъци от челния дял на мозъка. Когато им показвали неприятни изображения-птица цяла в нефт, мъртъв войник с изобразено лице-се активирали по примитивните участъци на мозъка. С други думи, щастливите усещания се активират в онези части на мозъка, които са еволюирали последни.

Това повдига един интересен въпрос: дали пък ние не се придвижваме бавно към щастието, ако не като индивди, то поне еволюционно?

Изследователите са пробвали и други начини за измерване на щастието: стресови хормони, сърдечна активност и нещо наречено „лицево кодиране“- при него се изброява колко пъти се усмихваме. Може би един ден ще бъде възможно учените „да измерват щастието“ по същия начин, по който лекарят измерва температурата ви.

Може да сте болен и да не го знаете, но не е възможно да сте щастлив и това да не ви е известно. Ако сте щастлив, значи го знаете.

Ние, човеците, сме създания на последните пет минути. Според научно изследване хора, намерили дребна монета на пътя само няколко минути преди да им бъде зададен въпросът за щастието, регистрират по-високи нива на задоволство от живота, в сравнение с други, които не са имали този късмет.

Изследователите са се опитали да намерят решение на тази коварна особеност на човешката психика посредством метод на извадка от човешкия опит. Те привързали малки устройства, подобни на мобилен телефон, към изследваните и се свързали с тях десетки път на ден, задавайки въпросите: Щастливи ли сте сега? Ами сега? Тук обаче идва принципът на неопределеността. Самият акт на наблюдение въздейства върху наблюдавания обект. С други думи, всички тези  постоянни обаждания може да окажат въздействие върху усещането за щастие на изследвания обект.

Екстравертите са по-щастливи от интровертите; оптмимистите са по-щастливи от песимистите, женените са по-щастливи от самотните, хората с диплома от университет  са по-щастливи от тези, които нямат такава, хората с активен полов живот са по-щастливи от тези, които са без такъв… и така нататък. Така, че какво да правим с тези открития? Статистика, в която влизаме, или не, прави ли ни по-щастливи?

Или пък е въпррос на избор? Да избереш да си щастлив. Мой, твой избор, неподвластен на статистиката.

Къде е щастиетo?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

loading...