Как да промениш събитията, когато не ти върви…

Една късна вечер Трент караше по магистралата, когато заблудена крава реши да пресече шосето. Той завъртя волана, но въпреки това удари челно кравата. Колата му се преобърна. И…...

636 0

Една късна вечер Трент караше по магистралата, когато заблудена крава реши да пресече шосето. Той завъртя волана, но въпреки това удари челно кравата. Колата му се преобърна. И… кравата беше мъртва. Трент оцеля. Поправи колата си. Но бедите все още не бяха свършили…

Трент се нуждаеше от почивка. Отиде за риба и там поряза крака си на един камък. Не беше дълбоко срязване, но отказваше да заздравее. За всеки случай Трент отиде на лекар. Лекарят каза: „Не се тревожи! Само възпалено сухожилие.“ Но когато дясното му стъпало стана с размерите на диня, Трент потърси второ мнение. Хирургът отсече: „Имаш тежка инфекция. Може да изгубиш крака си.“

Следващите няколко дни той прекара в болница. Успяха да спасят крака му.

Отново на работа, Трент шофираше по някакъв селски път и свивайки на един ъгъл, първото, което видя, беше изгубила контрол Тойота Корола от грешната страна на шосето, която идваше право насреща му. Трент удари спирачките – а също и Королата.
Той оцеля, но бедите още не бяха свършили…

Трент реши да се възползва от получен финансов съвет. Инвестира всичките си пари в компания на име Сторм Файненшъл. Всичко вървеше идеално – до Световната икономическа криза, когато Сторм Файненшъл попадна в истинска буря. Трент оцеля, за разлика от Сторм Файненшъл.
Но изгуби всичките си спестявания.

Историята на Трент е вашата история и моята също. Защо сметките и калпавите шофьори „вървят винаги ръка за ръка“?
Имаме ли контрол върху привидно случайни събития или животът е само лотария от заблудени крави и упорити бактерии? Ще стигнем до това съвсем скоро…

Когато ти върви

Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?“
Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се питаше: „Дали той ще е тук?“
Но никога не беше.

Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса.

Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“

Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже.
Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал“.
Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.

А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.
Как става така, че хубавите неща, които се случват, водят след себе си още хубави неща?

Случайност ли е това?

loading...