Кой вълк ще храниш?

Постоянно чувам как се сипят суперлативи за хора, които са жертви. Как после човек да не иска да стане жертва “като порасне”? Може би не знае, че това...

2500 0

Постоянно чувам как се сипят суперлативи за хора, които са жертви. Как после човек да не иска да стане жертва “като порасне”? Може би не знае, че това е жертва. Може би познава този образ по-скоро като “добрия, съвестен човек”?

• Някой, който обича с цялото си сърце и безусловно, дори тези, които системно го нагрубяват.
• Някой, който често е определян като чувствителен, раним и “твърде добър за този свят”.
• Някой, който е емпат, съчувства и усеща болката на всички и винаги пуска последните си стотинки на бездомници, нищо че и той няма.
• Някой, който постоянно спасява животни и ги приютява, въпреки че едвам се грижи за себе си.
• Някой, който ще свали ризата от гърба си, за да я даде на някой друг.
• Някой, който “лошите хора“ използват, заради добротата и наивността му, заради голямото му сърце, което не може да отказва помощ.
• Някой, който е бил жертва на насилие или има тежък живот, но малкото, което има, оценява и раздава на близките и приятелите си свободно.
• Някой, който ще застане пред човека, когото обича, за да го спаси от куршум в неговата посока.
• Някой, който е скромен, не нахалства и не иска, а се радва на това, което има.

Всички тези характеристики на психологически архетипната роля “жертва”, се третират от обществото ни (не без промивките на църквата, разбира се), като най-висши добродетели, които правят човека светец. Не е случайна поговорката “Прекален светец и Богу не е драг”, защото описаният образ, като цяло, не действа божествено. Във вселената съществува баланс и ако трябва да говорим “библейски”, Бог създава и светлината и мрака. Самият предполагаем “Дявол” е негово творение също. Но тъй като сме промивани стотици години в това да вярваме, че трябва да бъдем перфектните жертви (роби), под претекст, че това е да си “добър човек”, за да могат властващите да продължат да властват, сега ни е много трудно да заемем друга позиция, но тази ни нужда със сигурност се засилва с годините.

Хубавото е, че и в това има баланс, макар и не толкова явен. Всеки по-осъзнат човек ще чувства светлината в негативизма и ще усеща тъмнината в позитивното отношение. Който не е, обаче, все още може да изпадне в илюзията, че е злодей или жертва. Предимно едното, никога и двете по равно. Свикнали сме да се определяме и да определяме другите като или лоши или добри. Или адекватни или некадърни. И най-лошото, ако сме от жертвите, ни е по-добре да останем там, защото там е светлината. Там сме “светци”, там сме сред хората с голеееми, големи сърца. Хем онеправдани, но в същото време толкова по детски чисти и наивни. Съжалявам, но няма нищо хубаво в това да останеш по детски чист и наивен до края на живота си. Това е част от теб, която не трябва да се проявява в повече от 50% от действията в живота ти. За съжаление това е непосилно за много хора. Не чисто физически, а ментално. Това е направо смяна на “операционната система”. Да не говорим, че пред жертвата се поставя една друга роля, която трябва да заеме, за да балансира живота си, и тя не ѝ се нрави хич. Казва ѝ се, че трябва да започне да вярва в себе си повече. Да се цени повече. Да се изявява повече. Да си позволява гласът ѝ да бъде чут. Да бъде амбициозна и да действа. Да умее да казва “не”. Да има граници и да ги заявява. Да не прави винаги всичко за всички. Всичко това, в нейните уши остава като нещо не по-различно от това, някой да ѝ беше казал, че трябва да стане “лоша”. И в повечето случаи… просто кима, но не го прави. И няма и да го направи, защото макар животът и да е по-скоро тежък, заради изборът ѝ, тя все пак си задържа етикета и титлата – “добър човек”.

Има много такива хора и много от тях говорят на всеослушание как искат да се променят, как искат да обърнат положението си и да живеят щастливо, без постоянно хората в живота им да се възползват от тях, да ги нараняват, да ги предават и лъжат. Бъдете мнителни и внимателни, защото това нерядко са вълци в овча кожа. Невинаги, но ако представлението продължава с години, то със сигурност са такива. Ако не са, те ще намерят начин да се променят и ще действат, за да балансират везните. Но има хора, които просто не искат да ги балансират. Те просто няма да приемат и процент “зло” в себе си (като каквото ще приемат и здравословният егоизъм дори), само за да могат да останат вечно в ролята, която по някакъв много крив начин, ги устройва.

loading...