Кост от око – притча

Живял някога един последен сиромах, ама толкова беден, че имал само един джоб на опърпаните си панталони. Малко преди зимата решил тайно да влезе императорската гора и да...

513 0

Живял някога един последен сиромах, ама толкова беден, че имал само един джоб на опърпаните си панталони. Малко преди зимата решил тайно да влезе императорската гора и да си насече дръвца. Както си сякъл, изведнъж чул рев на мечка. Затичал се и  какво да види: на една поляна огромна мечка нападнала някакъв велможа и аха – да го изяде! Без да се замисли , беднякът се завтекъл са брадвата и с няколко удара я съсякъл.

Опомнил  се велможата и продумал:

-Виж, аз съм императорът! Ти ми спаси живота!  Ела с мен в двореца и ще те позлатя!

Беднякът се дърпал, все пак бил отишъл да краде дърва, но се подчинил на императора.

Отишли в двореца, императорът го представил на придворните и обяснил как беднякът го спасил и казал:

– Слушай бедняко. Аз великият император реших да те възнаградя. Но нека късметът ти да отреди колко голяма ще е твоята награда.  Сега бръкни в джоба си и каквото извадиш ще поставиш на едното блюдо на везната, а на другото блюдо аз ще поставя злато и скъпоценности, докато везната се изравни…

-Благодаря за щедростта ти велики императоре- отвърнал бедняка.

С треперещи ръце бъркал, бъркал, но вътре нямало почти нищо… само една малка костица….  С трепереща ръка той я поставил на едното блюдо на везната.

– Е, такъв ти бил късмета- изсмял се високомерно императорът и хвърлил на другото блюдо една златна монета. Но везната не трепнала.

Хвърлил императорът още една монета… и още една… и още една.
Но везната си стояла все така натежала към дребната костица.

Изсипал императора всичките скъпоценности , които имал  върху второто блюдо, но везната така и не трепнала. Паникьосал се , но думата на императора е дума на император!  Наредил той да извикат някой мъдрец за да обясни това чудо.

Не след дълго се появил дрипава бабичка. Когато видяла  гледката с везната , тя тъжно  се усмихнала… приближила се,  навела се и взела шепа пръст, след което я поставила върху костичката и… везната моментално се наклонила на обратно.

Коленичил императора и помолил:
-Кажи ми мъдра бабо , какво беше това чудо и ще те възнаградя богато….

Усмихнала се бабата  и казала:

– Не ти ща златото велики императоре, но ще ти обясня това чудо.
Това тук е кост от човешко око. Докато гледа все е ненаситно. Спира да лакомее само когато го затисне пръстта, когато умре.

loading...