Котката и Абсолютно независимата жена

Живяла някога Абсолютно независима жена. Тя станала такава – напълно независима, преди около година. С което  ужасно се гордеела. Тя се събуждала с будилника и никога не се...

270 0

Живяла някога Абсолютно независима жена. Тя станала такава – напълно независима, преди около година. С което  ужасно се гордеела.

Тя се събуждала с будилника и никога не се излежавала  в леглото.  Било и все едно: да пие кафе или чай, тя преодолявала дълго зависимостта си от кофеина. И я преодоляла, като в същото време премахнала от  диетата си всичко сладко, калорийно и неполезно. Затова  пиела сутрин  вода и хапвала безсолна и неподсладена овесена каша.

Тя скъсала с приятелките си, защото не искала да зависи от тях.

Тя била напълно безразлична към шопинга – и никой не можел да я обвини, че може да се радва на някакви си лъскави парцалки. Какво ти пазаруване! Тя не си губила ума и по мъжете. Откакто изгонила своя любим (а в действителност почти станала зависима от него), минали много месеци.

Накратко, Абсолютно независимата жена чувствала, че още  малко – и ще стане идеалната жена.

Събота сутринта чула зад своята врата някаво шумолене. Тя отворила. Едва държаща се на краката си от умора, на прага стояла Котката. Жената се втренчила и ахнала:

– Ти?! Но … Как? 400 км?!

– Вървях една година – и котката влязла в къщата.

– За какво?

– Доскуча ми- котката вдигнала очи. – Не мога да живея без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?

– Но аз те закарах на село при леля… Ти не се ли обиди?

– Отначало, да – въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам: ти така искаше да станеш  независима …

– И станах!  – гласът на жената предателски трепна.

– Ами, поздравления – прошепна котката. – Нищо не може да се направи. Ще си почина ден или два и ще се върна обратно.

През нощта жената стреснато отворила очи – тя винаги се събуждала от странно чувство на мрачна празнота в гърдите. Около  сърцето и било студено – като че ли някой бил  включил вентилатор вътре. По навик тя протегнала ръка за успокоителните – и се натъкнала на нещо топло у пухкаво. Котката  леко се протегнала на одеялото  и започнала да мърка. Скоро студеният вентилатор в гърдите изчезнал.

Минали три дена. Жената се събудила. Половин час се търкаляла в леглото, а след това отишла в кухнята, предвкусвайки  силно кафе с черен шоколад. После посегнала към  мобилния си  телефон и задала на своя любим мъж най-важният въпрос: „Къде си ти“ – такива  разговори вече била провела стотици. После определила  среща в кафенето на приятелката си. Изведнъж видяла Котката да седи на вратата.

– Пусни ме, моля – поискала тя.

– Ти си тръгваш?! – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!

– Успокой се, – казала Котката. – Аз просто ще отида  на разходка, но ще се върне скоро. И не заключвай вратата, моля те. Защото независимостта – това съвсем не е липсата на зависимости, както си мислеше. Това е да знаеш, че вратата винаги е отворена. А независимостта – това е и щастието. Защото има някой, за който ти си готова да изминеш 400 километра пеша …

Котката излязла като се усмихнала окуражително на Абсолютно нормалната жена.

loading...