Магьосникът: Приеми съдбата си и не искай друга!

Казват, че всеки има своя собствена съдба, и често тя не ни харесва. За нас е трудно да  приемем съдбата си, и да я приемаме такава-   не желаем....

3940 0

Казват, че всеки има своя собствена съдба, и често тя не ни харесва. За нас е трудно да  приемем съдбата си, и да я приемаме такава-   не желаем. Ние считаме себе си  достойни за по-добър живот, затова правим много усилия, опитвайки се да променим съдбата си, дори ако всички предишни опити са били напразни.

Сравнявайки живота си с живота на другите, на нас ни се струва, че на съдбата им може да се  завижда и ние с удоволствие бихме сменили  живота си, с  живота на този, на който завиждаме. Само че  ние не знаем какво наистина  чувстват тези хора вътре в себе си. Всеки може да си сложи такава маска, каквато  пожелае, но какво човек преживява отвътре – това е неизвестно.

Мистична притча за йогата-магьосник и приемане на съдбата.

Било време, когато на Земята все още живеели могъщите мистични йоги, и при  един от тях, след дълго пътуване в планините, пристигнал обикновен селянин дървосекач и казал:

– Ти си известен йога и магьосник, много съм слушал за твоите мистични способности. В селото казват, че ти  причиняваш дъждовете, когато има суша и разгонваш  облаците, когато нашите полета са наводнени. Ти си излекувал от  разстояние от смъртоносна болест  някои от нашите хора, а  никога не си ги виждал със собствените си очи, и не си говорил с тях. Те казват, че  цял живот се занимаваш с  мистична йога и можеш много неща, за което ние обикновените хора дори не знаем. Аз дойдох при теб за да  …

– Знам кой си и защо си  дошъл, – внезапно го прекъснал йогата с  тих глас. – На теб не ти харесва, че работиш за трима, а получаваш  като всички. Ти  имаш красива жена, но тя не те обича по начина, по който ти би искал. Твоите  деца не оправдават очакванията ти. Теб те измъчват тежки мисли и болести. Ти не можеш да приемеш съдбата си, и мислиш, че животът е несправедлив, затова дойде при мен.

– Да, така е – с наведени очи казал дърварят. – Можеш ли да ми помогнеш?

Mистикът затворил очи и казал:

– Аз ще ти помогна. Посочи ми трима човека, чиято съдба смяташ за по-добра от твоята.

Селянинът веднага казал имената на трима. Тогава йогата го накарал да  затвори очите си и обяснил:

– За няколко минути ще те потапя в специално състояние. Ще  бъдеш наясно с всичко, което се случва, но няма да  можеш да се движиш, и няма да можеш да  спреш процеса. Само ще гледаш и ще чувстваш всичко, което ще ти покажа, съгласен ли си?

След като получил съгласието му,  йогата започнал своята работа. Веднага той показал на дърваря един ден от живота на коняря, който той пръв споменал сред тримата, които имали „по-добра съдба.“ Дърварят преживявал  всички събития в  един от дните на живота на коняря, от сутрин до здрач, едно след друго, всички радости и скърби, сякаш самият той бил коняр – толкова   реалистично и емоционално. И едва в края, когато „денят на коняря“ приключил, дърварят разбрал, че той не е коняр.  Въздишка на облекчение се откъснала от гърдите му.

– Можеш ли да приемеш такава съдба? Би ли искал да бъдеш на неговото място? – попитал магьосника.
– Не, –  след секунда  колебание отговорил селянина.

Следва това йогата му показал един обикновен ден от живота на грънчаря, който бил на второ място в списъка. Дърварят, въпреки волята си, потънал в събитията от деня на грънчаря, напълно ги преживявал едно след друго,  добро и лошо, до  края на деня на грънчаря. След като дошъл на себе си и разбрал, че той не е  грънчар, дърварят се отърсил и поел дълбоко дъх.

– Би ли искал да имаш такава съдба? – попитал магьосника.
– О, не …

Тогава йогата показал на селянина как живее търговеца, третия в списъка, на който дърварят тайно завижда.
Когато се събудил след свръхреалистичната илюзия, той отново чул  гласа:

– Готов си да  приемеш такава съдба?

Задъхан след интензивно преживяния   опит на тримата човека,  дърварят едва изрекъл:

– Не! Аз  много се заблуждавах, вярвайки, че съдбата им е по-добра от моята. Аз не бих искал да си сменя мястото с тях.

Йогата го погледнал и каза:

– Добре. Сега кажи  какво искаш.

След минута  размисъл, мъжът отговорил:

– Нека  да си остана дървар и да живея живота си такъв, какъвто е. След всичко това, аз мога да приема съдбата си , такава каквато е . Благодаря ти за помощта.

Оттогава секачът никога не се оплакал от живота, и на никой не завидял. Защото научил от мистичния си опит: външното поведение на човека и неговия вътрешен свят, често не са отражение на един друг.

loading...


Коментари