Миналото си е минало. Винаги можеш да почнеш отначало

Не цензурирайте, нито отричайте онова, което изпитвате. На повърхността ежедневието ви е станало много по-удобно, отколкото преди. Но хората все още водят живот, изпълнен c тихо отчаяние. Източникът...

211 0

Не цензурирайте, нито отричайте онова, което изпитвате.

На повърхността ежедневието ви е станало много по-удобно, отколкото преди. Но хората все още водят живот, изпълнен c тихо отчаяние. Източникът на това отчаяние е потискането, чувството, че не можеш да бъдеш онова, което искаш, не можеш да усещаш онова, което искаш, не можеш да правиш онова, което искаш. Един творец никога не бива да бъде приклещван по този начин. Никой не ви налага подобно потискане, то е изцяло наложено от вас самите.

Всяка част от себе си, срещу която не можете да се изправите, слага бариера между вас и реалността. И все пак емоциите са напълно индивидуални.

Само вие си знаете как се чувствате и когато спрете да цензурирате емоциите си, ефектът далеч надминава усещането да се чувстваш добре.

Целта ви не е да изпитвате само положителни емоции. Пътят към свободата не минава през усещането, че си добре, а през усещането, че си верен на себе си. Ние всички имаме емоционални задължения към миналото под формата на чувства, които не можем да си позволим да изразим. Миналото не е приключило, докато тези дългове не бъдат платени.

Не е нужно да се връщате при човека, който ви ядосва или от когото се боите, c намерението да npoверите до какво ви е довел в миналото. За този човек ефектът никога няма да бъде същият, какъвто е за вас.

Целта на изплащането на емоционалните дългове e да намерите мястото си в настоящето.

Егото има репертоар от разумни обяснения защо не е емоционално освободено.

Не съм човек, който трябва да се чувства така.

Би трябвало да го преодолея.

loading...