Не отговаряйте на гнева. Когато няма любов, не си тръгвайте

Ако искате да изпитате повече любов в живота си, трябва да направите едно съществено нещо. Трябва да си разрешите сами да станете по-чувствителни. Колкото по-чувствителни сте, толкова повече...

947 0

Ако искате да изпитате повече любов в живота си, трябва да направите едно съществено нещо. Трябва да си разрешите сами да станете по-чувствителни. Колкото по-чувствителни сте, толкова повече любов ще бъдете в състояние да чувствате вътре в себе си и да излъчвате през сърцето си към другите и към себе си. Да бъдеш чувствителен значи да бъдеш отворен, уязвими и склонен да чувстваш точно това, което те е страх да почувстваш. Означава да бъдеш готов да се изправиш пред това, пред което не успяваш да се изправиш вътрешно. Нечувствителните хора ограждат в стени това, пред което не могат да се изправят или което не искат да почувстват.

Болката е била твърде голяма в някакъв момент и затова смятат себе си за твърде малки, за да успеят да намерят покоя вътре в болката.

Иска се дълбока смелост, вътрешна сила и духовна решителност, за да избираш непрекъснато чувствителността над всичко друго по пътя на живота си.

Да избереш пътя на чувствителност означава, че желаеш да бъдеш наистина жив. Отворен си да чувстваш раните, които другите задържат в тялото си, както и това, което е заровено дълбоко вътре в самия теб. Това желание да усещаш раните е вратата, за да чувстваш любовта и да изцелиш онова, което се нуждае от любов.

Ако затвориш вратата на усещането на болката, ти обръщаш гръб на любовта. А дълбокото състрадание към себе си (и към другите) се ражда именно по този път към по-висока чувствителност. Той е една от най-съществените и често подценявани съставки от пътуването към себереализацията и просветлението.

В началните стадии на завръщането към чувствителността на съществото ви, ще се почувствате сякаш сте изложени на риска да бъдете наранени от категоричността на света. Ето защо е жизнено важно да се научите как да оставате свободни от капана на самозащитата на егото, така че никога да не приемате нищо лично. Само малката безсилна личност чувства необходимостта да се защити, да се предпази, да се скрие и да избяга.

Истинската ви сияйна Същност винаги прегръща и се движи към болката с любов, състрадание и прошка. На пътя към по-висше съзнание вие ще откриете, че сърцето е в постоянно състояние на експанзия и възприемчивост.

Практикуването на тази парадигма е изключително мощно, защото сърцето непрекъснато се разширява и се превръща във все по-ярка топка от радост, лекота и екстаз. Само по пътя на сърцето се ражда истинското състрадание, което ви позволява да съхраните постоянното състояние на чувствителност.

loading...