Нищо не е случайно или защо ни се случват неприятности

Защото от неприятностите трябва да се извлече поука. Освен ако, разбира се, ние не искаме да спъваме в един и същи камък много пъти. Ако една и съща...

20372 4

Защото от неприятностите трябва да се извлече поука. Освен ако, разбира се, ние не искаме да спъваме в един и същи камък много пъти. Ако една и съща неприятност отново и отново идва в живота ни, това означава, че правим едни и същи грешки.

Животът се опитва да ни научи на нещо, а ние все не разбираме. Ние не се замисляме (предпочитайки да обвиняваме другите), не правим правилните изводи и продължаваме да правим неразумни неща. Ето защо животът е принуден да ни научи чрез използване на все по-жестоки ситуации.

Как да извлечем урок от неприятна ситуация

Първата стъпка е да приемем ситуацията такава , каквато, е без да обвиняваме никой: аз сам привлякох това в живота си – с мисли, думи и действия. Това е позицията на отговорността, която отваря вратата към мъдростта. Друг път към мъдростта няма. Прехвърлянето на отговорността върху другите, Бог, и така нататък, е път на деградацията, а не на духовното израстване.

Втората стъпка – намиране на грешката, причината за неприятната ситуация.

Това се нуждае от задълбочен анализ. Може и да не си спомните веднага (да не разбирате, да не си давате сметка) какви ваши действия са предизвикали този проблем, особено ако не е било в този живот (егото ще се опита да се възползва от този фактор за да спре анализа на ситуацията). Но не забравяйте – нищо не е случайно.

Помислете върху това, какъв аспект от вашия егоизъм ви посочва живота чрез този човек или ситуация?

Каква отрицателна или деструктивна черта на характера на другия предизвиква вашата реакция?

loading...


Коментари

4 comments

  1. Ани Маринова Отговор

    Просто ОБИЧАМ! И правя най доброто от себе си …….за другите.Когато ТЕ го поискат и както ТЕ го поискат. Без егоизъм,без желание да се изтъквам или да ми благодарят. Просто искам да им е добре.И когато те ми изоставят,говорят зад гърба, ми или ме забравят-страдам,но продължавам.Да,вътрешно обвинявам ту тях,ту себе си,но не затъвам нито в обидата,нито в болката/поне не вече/.Но ситуациите се повтарят до безкрайност.Колкото повече правя за някого,толкова повече го приема за даденост и мое задължение.Малко смешно. Доста странно . И някак – тъжно. Но………………ами продължавам да обичам и да съм там,където ме повикат.А къде е истината във всички позитивни философии- не знам.И не те определят това,което съм . Аз съм си АЗ.

    1. Oleg Sobiesky Отговор

      Ани, когато се научиш да казваш „Не!“ и да отказваш исканата от теб „даденост“ тогава ще се почувстваш освободена и не ти, а останалите ще се съобразяват с теб ………… по-горе много правилно е написано „Промени себе си и ще се променят другите………..“

  2. Ани Отговор

    От вечно усмихнатото момиче,,силно и безстращни ,обичащо всяко живо същество , здраво мислеща с розови очила се превърнах в смачкана личност на антидепресанти заради егоисти около мен , искащи да ме променят на домакиня-монахиня! Боря се всеки ден да съхрана колкото себе си и да дам на дъщеря си чатичката човечност … категорично отказвам , че съм привлякла всичко това !

  3. Цвети Отговор

    Скъпа Ани, това, което правиш за другите е много похвално и благородни. В никакъв случай не се отказвай да бъдеш такава, защото такива качества за много ценни. Обаче понякога, когато правим добро на друг и сме винаги до тях или пък бързо се отзоваваме за помощ, хората едно, че ни приемат за даденост, но по-важното е, че им ПРЕЧИМ да си научават уроците сами. И именно тяхната душа се съпротивлява и ги кара да се държат по неприятни начини с нас именно защото им пречим като им помагаме прекалено. Разбира се това е само моето мнение и е от личен опит.