Притча за присъдите

Имало едно време в едно село един старец. Той имал красив бял кон, който искали да купят всичките богаташи от околните села. Те му предлагали  баснословна цена, но...

377 0

originalИмало едно време в едно село един старец. Той имал красив бял кон, който искали да купят всичките богаташи от околните села. Те му предлагали  баснословна цена, но старецът оставал непреклонен:

– Този кон – не е кон за мен. Той ми е приятел, а как мога да продам своя приятел?

Старецът бил беден,  но не продал коня.

Един ден той открил, че конят го няма в конюшната. Събрало се цялото село, и хората обвинили стареца:

– Ти стар глупак! Ние знаехме, че един ден конят няма да го има. Беше  по-добре да го продадеш. Какво нещастие!

– Не говорете така. Просто кажете, че конят не е на мястото си – отговорил старецът. – Такива са фактите, а останалото е обвинение. Какво е –  нещастие или благословия, аз не знам, защото това е само част от ситуацията. Кой знае какво ще се случи по-нататък? Хората се смеели на стареца и си помислили, че е   превъртял.

Две седмици по-късно конят се върнал и довел  със себе си  дузина коне. Отново хората се събрали и казали:

– Старецът беше прав. Това не е случайно. Вече е ясно, че това е благословия.

– Отново стигате твърде далеч. Просто кажете, че конят се е върнал. Кой знае, дали това е благословия  или не? – Спокойно отговорил старецът. – Прочели ли сте една дума в заглавието. Как можете да съдите по нея за книгата?

Този път хората не казали нищо, но всеки за себе си решил, че старецът не е наред: дванадесет красиви коне!

loading...