Притча за всекидневния подвиг

Един топъл  летен  ден при стария Иро-Дзъ дошъл човек. Той не бил млад, не бил и много стар. Но в очите му ясно се четяла тъга. – Кажи...

240 0

Един топъл  летен  ден при стария Иро-Дзъ дошъл човек. Той не бил млад, не бил и много стар. Но в очите му ясно се четяла тъга.

– Кажи ми, мъдрецо, – обърнал се той към Иро-Дзъ – защо в този свят няма място за подвиг?

Аз съм готов на всичко в името на любовта си. Но нищо не се случва.

Не бих се колебал нито за миг да вляза в горящата къща за да спася любовта си от смъртта.

Бих скочил в ледената вода за да я спася от  удавяне.

Незабавно бих дал живота си  за да живее моята  любов. Казвал съм много пъти, че съм готов да умра  за нея, но думите са само думи, и аз не мога да докажа тяхната истинност.

Старият Иро-Дзъ го погледнал и казал:

– Защо търсиш подвиг, човече?
Нима смяташ, че подвиг – това е само  да умреш?
Кажи ми, бил си  близо до твоята любов, когато и е  било тъжно?

Отказвал ли си се от последното парче хляб, виждайки, че любовта ти се нуждае?

Помагал ли си и да върви по трънливата пътека, държейки я за ръката за да не падане? Помагал ли си и, когато е била болна?

Мълчал ли си, когато е била необходима тишина?
Говорил ли си, когато са били необходими думи?

– Да, всичко това е така, мъдрецо, – казал човекът.

– Да чака беди за да извърши подвиг, е наистина глупаво и недостойно за един мъж. А това, което прави в името на любовта си, това именно е подвиг.

Ти правилно не го  забелязваш, защото никога не трябва да  се хвалим с доброто, което правим. И забравяйки за това трябва да правим все нови добрини.

А ако беше направил героичен подвиг,  нямаше ли да го  забрави любовта ти още на следващия ден?

А твоите макар и незабележими дела, остават завинаги в паметта и.

loading...


Коментари