Ракът – една необичайна болест

bio6

Това е рубрика за медицината от бъдещето. За това, че здравето е в наши ръце и изборът е наш. Има хора, които искат да бъдат лекувани и такива,...

333 0

Това е рубрика за медицината от бъдещето. За това, че здравето е в наши ръце и изборът е наш. Има хора, които искат да бъдат лекувани и такива, които искат да са здрави. Тази рубрика е за хората, които искат да са здрави, които правят  съзнателния избор за това и поемат отговорността за решенията си. Имайки информацията, всичко друго е въпрос на избор. Осъзнавайки, че ние сме тези, които избираме, ни дава възможността, свободата, да променяме света около себе си. И здравето си.

 

Започваме с откъс от книгата на Е. В. Бугаева  „Ракът – не е присъда, а диагноза“

Тази история, за която  искам да ви разкажа, започнала на 12 май 1989 година. Живял млад, красив и пълен с надежда за бъдещето човек. И той бил много радостен, защото всичко било пред него.

Но в един майски ден му поставили диагноза – рак. Лекарите предложили лечение и започнали месеци на борба, проточващи се като години, години на борба за живот! В съзнанието не се побирала мисълта, че всички надежди и животът могат да се прекъснат, ей така, просто, в самото начало. Човекът не можел даже да си представи, че слънцето ще изгрява, ще има земя, море, звезди – всичко, а него няма да го има!

Последвала лъчетерапия. След пет дни – изгаряне на хранопровода, бронхите, слюнните жлези. Трудно било да се диша, говори и даже да се пие вода, а най-главното – постоянното повдигане, от което било невъзможно да се избави. След десет дни започнали да опадат косите и разкошната къдрава, буйна коса бързо изчезнала от главата. Състоянието стремително се влошавало – изгаряния на черния дроб, далака, постлъчева пневмония /изгаряния на белите дробове/, на тънките черва и репродуктивните органи… Лекарите прибавили химиотерапия. Анализът на кръвта по скоро напомнял вода, отколкото на това, което давало живот на организма.

И човекът се “пречупил”. Той престанал да става, да усеща света, да се радва на слънцето … на всичко. В залата, където лежал, постоянно горели бактерицидни лампи,  освен лекарите, никого не пускали там и чувството за безизходност и самота, което буквално “изтръгвало от ръцете надеждата”, било ужасяващо. Когато започнало кръвотечение, стената срещу неговия креват се покрила с алени струйки кръв, шуртяща от гърлото. Усмихвайки се на себе си, той си помислил: “Като в Петродворец. Самсон, разкъсващ  лъвската паст”. Съзнанието се замъглило и тялото започнало да го изоставя, не било в състояние да се бори. Лекарите, някак спрели кръвта, побързали да го изпишат в къщи. “В къщи”! – звучало в главата на човека – “по скоро в къщи”! Предавайки го в ръцете на майка му, лекарите, гледайки в земята, казали: “Дръжте се. Не повече от три седмици”.

В къщи, където така се стремял да се върне човекът, поставили кревата му така, че да може да вижда, кой идва в дома, сили нямал да се повдигне както преди, но надеждата се върнала, въпреки, че да му помогне в бедата вече никой няма да може. Идвали приятели, идвали роднини и той знаел, че това са прощални визити. Вярата и надеждата живеели само в него и в неговата стара майка-инвалид,  която по-скъп от него никого си нямала. Страхът да не преживее собственото си дете и давал сили да се бори заедно с него. След няколко дни, той видял свои роднини от Прибалтика, които пристигнали в траурно облекло и с венци – те пристигнали да го погребват!

Преди това обаче, буквално  един час, му докарали от летището неголеми бурканчета с билкови капсули, които му изпратили негови приятели от САЩ, тъй като човекът не би преживял прелитане през океана.

Видял,  роднините били объркани, казал си, “Конфузия! Рано са дошли”, и стиснал цялата си воля в юмруци, започнал да приема предадените му заветни, билкови капсулки. Приемал в такива количества, каквито му подсказвало изгореното, но борещо се сърце. И започнал да чака. Първа крачка, първа разходка по улицата, “Сам! Със собствените си крака! Боже, колко е хубаво!”, първо стъпало на стълбите – всички “върхове са покорени”.

Когато изминал определения от лекарите срок, човекът отишъл в болницата за контролни изследвания. И какво било удивлението на лекарите, когато го видели, та нали той бил четиридесет и първият. Четиридесет свои другари, свои приятели, той изпратил за времето на пребиваването си в болницата, по дългия и безкраен път. Той ги помнел всичките по имена и лица. Най-възрастният от тях бил на тридесет и три години, а най-младият – на шестнадесет години.

Нали той през цялото време е споделял с тях частите от  надежда и стремеж към живота. Нали той ги е съпровождал по дългия коридор на болницата на желязната дрънчаща количка един по един. Нали той се е спускал в обърканите лабиринти долу с тях за поредната доза облъчване. Нали той, колкото са му били силите, ги е водил в близкото кино на нощна прожекция. Нали с тях, преди да се “прекърши”, защото имал  предчувствие, устроил такава вечеринка – събрал всички в една зала!

“Син, син скреж

Легнал на жиците,

В небето тъмно-синьо

Синя звезда…“

Свирила китара и всички пели в хор.  Нали била последната нощ, когато те били всички заедно. Нали с тях за два месеца  идвали да се развеждат мъже и жени. Нали техните майки викали по коридора: “Боже, вземи мене, вместо детето ми!”, когато лекарите в залата се опитвали, в последния миг да “върнат”  живота им… Спомените за тези хора живеели в него. Те оставили него вместо себе си.

Човекът оживял и се върнал тук, където вече е бил, за да предотврати, за да пресрещне, да не даде възможност да се случи катастрофата…

Преди дванадесет години  този човек бях аз, а бурканчетата, които ми изпратиха от Америка, бяха капсули от кора на мравчено дърво /Pau D’Arco/ на фирмата “RBC Int.”.

РАКЪТ –  ЕДНА НЕОБИЧАЙНА БОЛЕСТ

Хората автоматично пренасят страха от смъртта върху тази болест. Ракът отнема  по-малко животи, отколкото инфарктът и сърдечно-съдовите заболявания, но от него се боят повече. Той се отъждествява с обреченост, а нали това е диагноза, а не присъда.  Какво, всъщност, представлява злокачественият тумор /рак/ и обоснован ли е толкова разпространеният страх пред него? Злокачественият тумор /рак/ – е тежко, бързопрогресиращо заболяване, в основата, на което е безконтролното размножаване на видоизменени злокачествени клетки. Отдавна е известно, че растежът на нови образувания е присъщ на всички видове и класове животни в света.

Туморите се подразделят на доброкачествени и злокачествени. Преди всичко ги назовават с термини завършващи на  -ом : карцином, сарком и др. Клетките на доброкачественият тумор се различават от нормалните клетки само по усиления си, но не безпределен растеж. Доброкачествените тумори често са покрити с капсула от съединителна тъкан, те не прорастват в съседните органи, окръжаващите тъкани, лимфните възли.

loading...