Съдбата на човек зависи от майчиния му език

Онези, които говорят на такива езици като японски, мандарин (китайски северен диалект) и немски,  се отличават с по-добро здраве, а  с възрастта стават по-богати, отколкото други. Ето защо....

411 0

Онези, които говорят на такива езици като японски, мандарин (китайски северен диалект) и немски,  се отличават с по-добро здраве, а  с възрастта стават по-богати, отколкото други. Ето защо.

В японския няма достатъчно ясна разлика между настояще и бъдеще време. Да, на английски език има фрази като „аз ще“ или „ще бъда“, които обозначават действия в бъдеще, но за построяване на  изречението не винаги е необходимо да се посочва бъдеще време.

А в японското бъдеще,  времето обикновено се обозначава със специална дума, обозначаваща времето, например, думата «ashita» („Утре“). Ето защо, фрази като „отивам на училище“ и „тръгвам на училище“, може  да се напишат  по един и същи начин.

Отчасти именно затова е интересно изследването, за което става дума. Кийт Чан от  в Университета в Йейл е решил да изсяни дали тази  по-слабо изразена разлика между  настоящето и бъдещето в езици като японски, мандарин и немски, е  причина за това,  носителите на тези езици да мислят по-различно от другите .

И също така оказва ли влияние различният им начин на мислене върху тяхната по-нататъшна съдба. Според правилата на някои езици, като английски, руски и корейски, бъдеще време трябва да се обозначи ясно и недвусмислено.

Ако „понятието“ за бъдещето във вашия език е по-слабо изразено, това дали е  в състояние  реално да повлияе на реалните ви планове за вашето бъдеще  Oзгун Атасой от американското научно-популярно списание Scientific American обяснява:

Едно скорошно проучване, проведено от Чен, подсказва, че такъв неочакван фактор, като езика, има значително въздействие върху поведението, ориентирано към бъдещето. В някои езици, разликата между настоящето и бъдещето е много забележима. В други езици тази разликата е  изразена незначително.

Според резултатите, получени от Чен, можем да заключим, че хората, които говорят езици с малка разлика между настояще и бъдеще време, са по-добре подготвени за бъдещето. Те са в състояние да печелят повече и внимателно наблюдават своето здраве.

Тези хора възприемат бъдещето по същия начин, както  възприемат и настоящето. В резултат на това те се отнасят към бъдещето, като нещо, което ще дойде достатъчно скоро, така че е по-лесно да действат като отчитат бъдещите си интереси.

По време на изследването си,  Чен анализира личните данни на жителите от 76 развиващи се и развити страни. Изучава такива аспекти от техния живот като печалбата им за миналата година, езика, който  говорят, техните културни ценности, демография, и др.

Той също така анализира данни, като например честотата на физически упражнения, натрупаните средства на гражданите в напреднала възраст и общото здравословно състояние на населението  в различна възраст.

Оставяйки настрана такива фактори като ниво на доходите, ниво на образование, религиозна принадлежност, и така нататък, Чен отбелязва, че между езиците, в които е необходимо да се обозначи ясно бъдеще време, като английския, и езиците, в които не се налага такова обозначение , съществува забележима разлика.

Резултатите показват, че младите хора, които говорят езици с ясно определен бъдещ момент, е 30% по-малко вероятно да пазят пари, които да ползват на старини. От друга страна, в страните, в езиците на които не е необходимо  специално обозначаване на бъдещето, нивото на националните спестявания, като правило, е  по-високо, а  пенсионните натрупвания на населението са по-големи.

Друг интересен резултат е нивото на здравето: носителите на езици  без строги обозначения на бъдеще време, като например японския или мандарин, пушат по-малко,  по-често правят  упражнения, и са по-малко предразположени към затлъстяване, и като цяло се отличават с по-добро здраве в напреднала възраст.

Тези резултати показват, че носителите на езици, в които не се обозначава специално бъдеще време, са склонни да мислят за бъдещето като част от настоящето, така че те гледат към бъдещето без излишно безпокойство.

Цялото изследване >>>>>

„The Week“

loading...