Синдромът „Никой не ме разбира“

Няма да го бъде, както е било. Годината е 2016, нумерологична 9-ка, завършек на цикъл. Всичко, което не изхвърлим до края ѝ, ще бъде с нас и в...

999 0

Няма да го бъде, както е било. Годината е 2016, нумерологична 9-ка, завършек на цикъл. Всичко, което не изхвърлим до края ѝ, ще бъде с нас и в следващите девет години, а на мен последните девет ми стигат. Стига вече Ванеса е била бунтарче, време е да се свърже с хората. Време е да стана “Yes man”, защото самотата и откъснатостта са чисти Его-състояния, които просто няма да толерирам повече.

Умираме си да сме неразбрани, защото това ни прави специални и единствени по рода си. Иронията е, че ако спреш десет човека на улицата и питаш всеки един от тях дали се чувства неразбран и дали никой не вижда истинската му вътрешна същност, десет човека (ако са искрени) ще ти кажат: “Да, така е, това чувствам.” Изгодно ни е да седим и да гледаме другите отстрани и да си мислим: “Виж ги, еднакви са, действат еднакво, правят едно и също нещо, по един и същ начин, приличат си, а аз съм различен…” Това, което забравяш е, че всеки в тази група си мисли същото за всички около него. И това отношение, колкото е жалване, толкова и е прикрито Его, защото ние не правим никакъв съзнателен стремеж да го променим. Не го променяме, защото така ще излезе, че “губим себе си”, защото вече сме заживели отдавна с идеята, че сме “странна птица, която не се вписва”. Даже тайно ни е кеф.

Да не се впишеш винаги е по-лесно. Да си различен винаги е по-лесно. Да си по-умен и осъзнат от другите винаги е по-лесно. Да си наясно, а другите да са заблудени овце винаги е по-лесно. Да останеш неразбран винаги е по-лесно. Не изисква усилие. Не изисква промяна в мисленето. Просто оставаш там, където си и готово – ти си непризнат и неоценен, нешлифован диамант, който чака да бъде открит от някой, който “си заслужава”. Повръща ми се от измислиците, които човек си втълпява, само за да не се чувства зле с това, че сам си е трън в окото.

Когато някой не те разбира и се караш с него, ти разбираш ли, че и ти не го разбираш, или сляпо вярваш, че само той не те разбира?
Когато някой те кара да се чувстваш зле, само ти ли си “горкия”, който не заслужава това държание или ти пука да разбереш, кога този човек е бил наранен, по същия начин, за да се държи така с теб сега?
Най-лесно ни е да махнем с ръка, да кажем, че човека срещу нас е “лош”, “тъп” или “егоист” и да си гледаме собствения кеф и няма проблем в това. Само не го наричай любов накрая. Нито любов към себе си, нито любов към другите не е, защото се разделяте. Няма любов, ако се отдалечаваш от частта от себе си, която очаква любов от теб, а получава само още омраза и съпротивление.
Не казвам, че е лесно. Напротив, даже казвам, че е най-трудното нещо, което човек може да направи на тази Земя. Именно заради това е толкова ценно. За да не си “самотен”, айде напъни се малко, за да го случиш. Що за арогантност е това да смяташ, че не можеш да се свържеш с никой и всички са или по-тъпи от теб или по-умни, при положение, че ултимативно сме един организъм, който се развива симултантно?

Това, ако не сте разпознали още, е оста Лъв – Водолей, а както знаете влизаме с двеста в ерата на Водолей. С нея обаче излиза и “тъмният” Лъв във всеки един от нас, той се превръща в сянката. Ставаме съзнателно/видимо Водолеи, но оставаме подсъзнателно/зад кулисите Лъвове.

loading...