Умирането на кръст

umirane

Умирането на кръст е резултат от неспособността на осъдения да носи теглото си върху прикованите към кръста ръце. Независимо дали са приковани отпред или отзад на гредата за...

267 0

Умирането на кръст е резултат от неспособността на осъдения да носи теглото си върху прикованите към кръста ръце. Независимо дали са приковани отпред или отзад на гредата за разпъване, наказанието често води до жестоко разместване на раменните и на лакътните стави.

Към агонията на мъченика трябва да се прибави още дехидратацията и унизителните публични бичувания, които причиняват кръвозагуби още преди самото разпъване. Носенето на кръста до мястото на екзекуцията е начин жертвата да се унизи допълнително и тялото на осъдения да се изтощи, преди да увисне на кръста.

Понякога жертвите имат правото да пият вино, примесено с болкоуспокояващи, преди да бъдат приковани към кръста. Спорно е откъде точно минават пироните, но при всички случаи е ясно, че след забиването им в ставите/ръцете на осъдения, тялото му/й е повдигано с въжета, докато хоризонталната греда срещне вертикалната под формата на кръст или на буквата Т. Понякога ходилата на жертвата са приковани с пирони за хоризонталната греда, понякога са привързани само с въжета. Не е изключено и под мишниците да има въжета, за да удължат агонията на осъдения.

Смъртта може да отнеме от няколко часа до няколко дни, в зависимост от избрания метод на екзекуция. По дървесината се стича смес от екскременти, кръв и урина, а унижението е подислено от голотата на осъдения. Гръдният кош е в положение, което прави изключително трудно да си поемеш дъх. Осъденият напряга мускулите на ръцете и на краката си, за да вкара въздух в белите си дробове, което води до трайни и ужасни болки в привързаните или прикованите към кръста крайници. Агонията става толкова непоносима, че жертвата е принудена да „търгува“ всяко свое вдишване срещу непоносима болка. Основната причина за смърт при разпятието от римски тип се дължи на задушаване.

loading...