Да пуснеш спасителното въже – Път към свободата

letgooftherope1

Росица Вакъвчиева-По образование  педагог, също и психолог.  От години изучава древни духовни учения и прилага мъдростта от тях в своята работа. Занимава се с  авторско писане в областта...

331 0

Изведнъж чул някакъв глас. Гласът идвал някъде сякаш отвътре в него и настоявал “Пусни се”. Може би идвал от Бог, от вътрешната му интуитивна мъдрост, от Ангела-хранител, или пък от някой зъл гений? А може би просто халюцинирал…

Как така ще пусне въжето! Та нали благодарение на него все още е жив! Нали ако го пусне, ще умре на часа. Но пък така щял да сложи край на мъчението си… Замислил се над изкушението да избере смъртта, за да прекрати страданието. В резултат на това, той още по-силно и отчаяно се вкопчил във въжето.

Гласът продължавал да нашепва “Пусни се, недей да страдаш повече, безсмислено е да търпиш тази болка, пусни се”. Но човекът още по-упорито и силно стиснал въжето като си повтарял че в никакъв случай няма да пусне това, което несъмнено било спасило живота му. Борбата продължила с часове, но планинарят останал вкопчен в това, което смятал за единствената си възможност за спасение.

Историята разказва, че на следващата сутрин спасителната група намерила човека полумъртъв, на прага на смъртта. Още няколко минути – и щял да умре от измръзване, необяснимо как все още вкопчен в своето въже… на по-малко от един метър от земята.“

 

Като казва Хорхе Букай- понякога трябва да пуснем това, което ни е спасило, за да оцелеем.

loading...