Вина или отговорност? Ти избираш

Една от най-големите и важни стъпки в личностното развитие на човек е да осъзнае разликата между Вината и Отговорността. Същото е изключително важно и за психотерапевтичния процес. Вината...

600 0

Една от най-големите и важни стъпки в личностното развитие на човек е да осъзнае разликата между Вината и Отговорността. Същото е изключително важно и за психотерапевтичния процес.

Вината и Отговорността са понятия от две различни плоскости.

Първата е плоскостта на човека като Социален индивид, предпазван от социалната рамка и едновременно лутащ се между стените на ограниченията на обществото. Социалният индивид осъзнава, че не Вселената се върти около него (както си мисли малкото дете), а той самият се явява част от голямото цяло, нещо по-голямо от самия него. Това от една страна му дава чувство за защитеност, но от друга страна поставя под въпрос неговата автономност.
Втората е плоскостта на човека като Личност. Личността осъзнава, че е част от голямото и наред с това осъзнава, че има и своя собствена ос, около която се върти. Човекът – Личност знае мястото си във Вселената и разбира докъде е той и къде започва другият.

Вината е свързана с чувството „аз съм лош“.
Нали обществото винаги слага някакви условни норми: добър – лош, умен – глупав и т.н. Чувството за вина, като касаещо условно минусовия полюс, нормално не се харесва на повечето, защото е пряко свързано със страха от наказание, с отхвърлянето, с отмъщението. И често като горещ картоф се прехвърля от един към друг. Всички търсят виновен и никой не иска да бъде такъв. „Какво ще кажат хората?“, „Какъв ли съм в очите на околните?“, „Дали съответствам на общоприетото Нормално, Добро, Успешно, Правилно и т.н.?“ Ако пък не – не съответствам, то започвам да търся начини да се освободя от чувството на собствената си „лошотия“ с оправдания, самозалъгвания, агресия.
Ако пък не се освобождавам от това чувство – загивам… (отделна тъжна тема).

Отговорността – това е най-напред осъзнаването на собствената ти роля в процесите, които ти се случват. Осъзнаването на твоите собствени граници, зоната на твоята отговорност. „Знам докъде съм. Заставам зад своите думи, постъпки, избори…“

Ще дам един пример, за да илюстрирам по-добре разликата.

Майка и дете пътуват в градски автобус.
Наближава спирката, на която слизат. В този момент автобусът спира твърде рязко и детето си удря главата в дръжката. Започва да плаче. Майката се стряска, но го прегръща и, успокоявайки го, се насочва към изхода. В същия момент шофьорът на автобуса се обръща, чувайки плача на детето, и започва да крещи срещу майката: „Какво става! Защо не си пазиш детето! А?! А?!“ Майката нищо не казва и слиза с детето от автобуса…

Как мислите, какво е било чувството на шофьора?
А на майката?

Шофьорът се е почувствал виновен за несръчното си управление. Твърде ясно му е, че трябва да внимава, защото вози пътници, които не са нито с каски, нито с предпазни колани. И все пак, по някакви причини той не се справя, заради което страда малкият пътник в автобуса. Ако шофьорът беше осъзнал ролята си в случилото се, ако беше поел отговорността за стореното, реакцията му щеше да е много по-различна. „Съжалявам, майче! Някакъв ми изскочи на пътя (да кажем) и се наложи да ударя спирачките рязко! Добре ли е детенцето? Мога ли да помогна с нещо?“ или пък просто щеше да замълчи, ако наистина смята, че безопасността на пътниците не е негова отговорност.

Но той се е почуствал виновен и е побързал да прехвърли чувството-„горещ картоф“ към майката, въпреки че тя самата не му казва нито дума и не го упреква.

loading...