Законът за прошката

forgiveness

Грег Андерсън е автор на книгата „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“. В нея той споделя как се е освободил от една от най-разпространените и страшни болести на...

408 0

Грег Андерсън е автор на книгата „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“. В нея той споделя как се е освободил от една от най-разпространените и страшни болести на нашата съвременност- ракът. И е започнал ново съществуване, използвайки прошката като интрумент за промяна на ума, съзнанието и действителността. Ето и кратък откъс от неговата книга.

“Eдна от най-големите истини на колективната мъдрост, предавана през вековете, е: „Животът може да се изживее като вълнуващо приключение, ако е изпълнен с прошка.“

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.

Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир. Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.

Прошката ни освобождава от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта. Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.

Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило – изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.

Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата – най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.

Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.

Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина.

Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.

Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.

Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.

Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.
Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит.

Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички – и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: „Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата.“

Първата ми реакция беше: „Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем.“ Грешах.

loading...